ЗА СИЛАТА
ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „НОВА СИЛА”


1. ЗНАНИЕТО Е СИЛА

Новият век е векът на знанието. Знанието определя бъдещето и съдбата на хората, на предприятията и на нацията като цяло в днешния динамичен свят. Финансирането на перспективни научни изследвания от страна на държавата, и от частни сдружения и фирми, е стратегическо направление. Модерните държави отделят 3 % от своя брутен вътрешен продукт за научно развитие. България отделя по-малко от 0,5 % и първото нещо, което следва да предприеме едно отговорно правителство е да промени радикално научната и образователна политика. Освен директно финансиране на университетски и други изследователски центрове, държавата следва да осигурява данъчни и други преференции за фирми, които отделят сериозни средства за научно-технологични изследвания, подпомагат университетите и професионалните гимназии, закупуват лицензи и ноу хау, внедряват нови технологии и производства. Второ важно условие в тази насока на развитие е възстановяването на системата за техническо и научно творчество на младежта, която до преди две десетилетия съществуваше и допринасяше много за мотивацията и подготовката на млади научно-технически кадри. На трето място, необходими са промени в учебното съдържание и характера на учебния процес в средното и висшето образование във връзка с възможностите, които откриха информационните технологии и по-конкретно Интернет. Интернет е универсална енциклопедия и е безмислено учителят да се конкурира с нея като източник на знания. Силата на учителя е в задаването на подходящи задачи, насочващи примери и указания за работа. Ограмотяването следва да се осъществява още в предучилищната възраст. Ранното обучение и специалните грижи за талантите са най-важното. От първи клас на начлното училище всяко дете вече може и трябва да има (контролиран) достъп до Интернет страници по съответните науки. Преди повече от 200 години Жан Жак Русо писа: „Един час работа учи на повече отколкото един ден обяснения”. Днес лабораториите, ателиетата и компютърните зали са средата, в която можем да осигурим професионализъм и хуманизъм в обучението на новите поколения български деца.

2. ДУХОВНОСТТА Е СИЛА

Възпитанието на младежта днес е предоставено на улицата, на наркодилърите, на порнофилмите, на чалгата и кючека, на съмнителни средства за масова информация, които героизират бандитите, мутрите, килърите. Циганията стана еталон на културата. Хореографията се превърна в порнография. Класическата музика, която облагородява младия човек, е почти непозната. Децата не знаят почти нищо за живота, делата и заветите на Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Васил Левски, Георги Бенковски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Иван Вазов. Добрият тон, добрите обноски, доброто облекло трябва да се възцарят в българското училище. За това не са необходими много средства. Необходими са почтеност и воля у нашите държавни ръководители. Заветите на нашите възрожденци да се върнат в училищата! Децата да издирват литература и да пишат есета за тях. Да изучават българските народни песни и танци, които идват от древността. Те са богатство не само за България, но и за света. Да спасим читалищата – искрата на българската духовност от посегателството на продажни политици! Да ги осигурим с безплатен интернет, с курсове по чужди езици, с курсове за кандидатстуденти и др. Исус изгони търговците от храма, но те направиха от парите религия и превърнаха банките в храмове. Това е пагубно за духа. Това, което замърсява нравите и духовността на подрастващите поколения са цинизмът и бездушието в средствата за масова информация – вестници, телевизия и радио. Съветът за електронни медии през последните две десетилетия отстъпва територите на културата под напора на вулгарността и опростачването. В резултат на това не само децата, но и родителите и даже учителите имат потребност от превъзпитание и облагородяване. Това може да стане, когато истински интелектуалци, аристократи на духа, нови възрожденци, като мъдри и загрижени за народа си хора, заемат мястото си в един общ Съвет или Духовна камара, която определя политиката в културната сфера. Самочувствието на нацията, почтеността, отговорността на гражданина пред обществото не са непостижими идеали. Те са мощни фактори, определящи стабилността и просперитета на държавата.

3. ЗАКОННОСТТА Е СИЛА

Беззаконието е основната слабост на днешната българска държава. Това, което беше предложено на нашия народ като „демокрация” е всъщност „клептокрация” – властта на крадците. Защото при комунизма собствеността върху земята, банките и фабриките беше отнета насилствено в полза на държавата, а след няколко десетилетия наследниците на насилниците заграбиха от държавата всичко, което може да се вземе. Известно е, че за сто лева надчет се отиваше в затвора, а като последствие от „демокрацията” за една-две години се появиха не само милионери, но и милиардери. „Законите”, които се появиха през този период облагодетелстваха кражбите, рекета, „източването”, комисионерството, „бракуването” на машините, унищожението на земеделието, загубата на международни пазари, прогонването на енергичните и способни българи от страната. Появилите се фалшиви богаташи нямат нито почтеността, нито способността да развиват съвременно производство. Те виреят благодарение на рентата, наема, лихвата, спекулата и изнудването. Изходът от създалата се ситуация е в промяна на Конституцията и законите в полза на почтеното и прогресивно предприемачество, против монопола и жертването на националните интереси за лична изгода. В противен случай моралният упадък ще продължава да обхваща все повече слоеве от населението – като се започне от най-низшите, които се препитават с кражби и грабежи, и се стигне до „по-издигнатите”, които разчитат на подкупите и измамите, характерни и за самата правораздавателна система. Трябва да има закон, който строго и безкомпромисно да санкционира нарушаването на законите. Необходима е и принципно различна политическа система - партии, които да осъществяват взаимен контрол. А не взаимни отстъпки и договаряне във вреда на обществото и държавата. Съдбата на нацията е в ръцете на изключително компрометирани хора, които знаят добре и греховете, и престъпленията си, и съществуват в една прекрасно осъзната симбиоза на взаимно грехопадение. Излизането от този импас, от тази задънена улица изисква значителни усилия от обществото. Отчаянието, апатията, отказа от гражданска активност и участие в политиката не могат да разрешат този заплетен общонационален проблем. Необходима е търпелива и продължителна работа за концентриране на усилията на всички почтени хора и излизане от социалната кома, от нихилистичния колапс, в който е изпаднал народът. Възстановяването на доверието към закона означава възстановяване на морала и нравствеността, ценности без които няма общество и няма държава.

4. ЕДИНЕНИЕТО Е СИЛА

Като се тръгне от снопа пръчки на Кан Кубрат и се мине през падането на България под византийско и турско робство, всички беди в нашата история имат един произход – разединението. За това девизът на Народното събрание е: „Съединението прави силата.” Но през последните 20 години нашите политици се боричкат, преспъват, оплюват в надпреварата си само и само да вкарат във властта и да угодничат на една откровенно сепаратистка, етническа, противоконституционна, терористична по произход организация. Това е чудовищно, това е гибелно за Отечеството ни особено при болните амбиции на многомилионна Турция за възстановяване на старото османско присъствие върху целия Балкански полуостров . Партия „Нова сила” е създадена да осъществи единението между всички етнически и религиозни общности, между всички отговорни и родолюбиви български граждани. Лоялността към държавата, към нейните закони, към нейната сигурност и нейните икономически интереси, не подлежи на оспорване. Това е фундамент на съвременните междудържавни отношения и международното право. В централните медии, които за нещастие вече принадлежат до голяма степен на чужди корпорации, се правят постоянни внушения за „глобализация на света и понижени функции на националната държава”. Аналогични доктрини е имало при фашистката експанзия в Европа в средата на миналия век, както и при следвоенната експанзия на болшевизма, който прокламираше идването на „световна пролетарска държава”. Подобен агресивен волунтаризъм, който в днешно време има не толкова териториални, колкото икономически претенции за световно господство, винаги е носил големи беди на човечеството. Държавата е основна градивна клетка в организма на човечеството. Интеграция и диференциация през епохите винаги е имало и ще има. Но увреждането на избирателната пропускливост на „клетъчните мембрани” на държавата, влошаването на контролните функции на „клетъчното ядро” на социалния организъм, липсата на отговорност и контрол на обществото спрямо ръководителите води до метастазите на националната разруха. Това не е корупция, а мегакорупция - държавна измяна и купуване и препродаване на цели правителства от страна на външни корпорации и монополи. Формирането на мощни междудържавни обединения на икономическа, военна и дори законодателна основа, какъвто е случая с бившия Съветски съюз или Европейския съюз, се поражда поради острото съперничество и динамиката на съвременния свят, поради нуждата от вазимопомощ и тясно взаимодействие между националните държави. Но именно, запазването на цялостта на националните държави прави такива обединения функционално по-ефективни и проспериращи. В този смисъл Република България има бъдеще в Европейския съюз при условие, че запазва своята културна, икономическа и юридическа независимост и право за вземане на самостоятелни решения.

5. НАРОДЪТ Е СИЛА

Народът е хилядолетна самоорганизираща се структура, на която е присъщо самосъхранението. Българският народ е типичен пример за оцеляване в най-трудни условия. Той запазва в продължение на векове езика, традициите, културата, вярата, дарбите си – един изключителен генофонд, независимо от неимоверно трудните условия на геноцид, в борба с жестоки империи, на кръстопътя на цивилизациите. Да се руши умишлено такъв древен народ е престъпно и противоестествено. Особено, когато това се прави от хора, чиято задача е ръководството и укрепването на нацията и държавата. Наша първа задача е здравето и възпроизводството на българския народ, т.е неговото физическо оцеляване в съвременния динамичен свят на свръхдържави и остро съперничество. Най-важната цел е качественият фактор в демографското развитие на българската нация. Това ще рече: новите поколения следва да имат високи показатели по отношение на здраве, образование, култура, интелектуални постижения. Един високо образован народ може да постигне всичко. Това го доказаха германците, японците, корейците, които в средата на миналия век бяха в пълна разруха. За това е необходимо да се стимулира икономически високата раждаемост преди всичко на образованите семейства, които възпитават и изграждат личности с качества. При постъпване в училище всички деца трябва да имат равен старт, защото и от най-обикновените семейства могат да произлизат способни и даровити деца. Но не бива да бъде насърчавана раждаемостта в семейства на безработни хора, неграмотни, без квалификация и възможности за отглеждане на здрави, възпитани и професионално изградени членове на съвременното общество. Да се дават пари на неграмотни и безработни семейства за да имат по много деца, които поради мизерията стават престъпници, просяци, наркомани - това е безумие и престъпление на българските правителства в продължение на десетилетия. В епохата на технологите такъв бум на неграмотните и безработните създава огромно бреме на държавата, създава поляризация и социално напрежение. Социално слабите, неграмотни и без професионална квалификация трябва да бъдат подпомагани по коренно противоположен начин: социални помощи следва да се получават за разумно ограничаване на семейството до 1-2 деца. Силната национална държава не противопоставя, а непрекъснато обединява етническите, териториалните и професионалните общности в стремежа им за икономически просперитет чрез развитие на инфраструктурата, науката, образованието, технологиите. Езиковото и професионалното обучение, възпитаването в отговорно поведение играят огромна и незаменима роля в това обединение. Това е пътят по който можем да постигнем икономическо чудо и модерно българско общество.

6. ЗЕМЯТА Е СИЛА

Гея – земята е безценно съкровище за човешкия род. В някои държави от пустините правят градини. А в други от градините направиха пустини. Преди две десетилетия България разполагаше с два милиона декара напоявана площ. Днес това богатство е занемарено, земята пустее в бурени. Обеднелите собственици продават на безценица най-добрата земя на чужденци и подставени лица на чужди държави. Това е светотатство. Българската земя е свещена. Българите възстановиха земята си след петвековно робство с неизброими жертви, кръв и сълзи. България – това е благословено от бога място. Държавата – ако има такава, трябва да денонсира погрешните и престъпни решения и да минимизира допуснатите вреди. Държавата трябва да осъществява протекционна политика в земеделието и животновъдството. Големият български икономист проф. Марин Деведжиев писа: „Селото е бастион на нацията.” Най-сигурният начин да загубим нацията и държавата си – това е погубването на българското село. Първото нещо, което следва да се направи – това е да се използват пълноценно и докрай еврофондовете собствени български фондове за развитие на земеделието, като се привлекат от държавата почтени и професионално подготвени хора. Да се осигурят от правителството допълнителни средства за пътища, земеделска техника, хидромелиорации, сортови семена, разсадници и развъдници на породисти животни. Да се въведат строги наказания против изсичането на горите, да се създадат закони и охранителни отряди против грабежите на селскостопанска продукция. Да се забранят генномодифицираните организми, замърсяването на почвата с вредни химикали от опасни производства, използването на неподходящи хербициди и изкуствени торове. Земята е неоценимо богатство. Никакви договори и съюзи не могат да ни диктуват политиката за земята. Народ без земя не е народ.

7. ТЕХНОЛОГИИТЕ СА СИЛА

Финансовите и по-общо, икономическите кризи, които възникват периодически в света, са предизвикани предимно от субективни проблеми на регулацията във вътрешнодържавните и междудържавните отношения. Иначе, съвременният свят разполага вече с достатъчно мощни технологии, за да осигури жилища, облекло, храна и лекарства на всички жители на планетата. Съвременната наука разполага с математически и икономически модели за оптимално управление без кризи, сътресения, фалити и разорение. Причините за неравномерното развитие, съжителството на свъхбогатството с недоимъка и мизерията, се коренят в субективни фактори - воля за превъзходство и доминиране. Окрупняването, експанзията, агресията в икономически, военностратегически и геополитически мащаб все още остава единственото сигурно средство за оцеляване при съперничеството между корпорации и държави. От десетилетия се водят преговори, говори се за устойчиво развитие, но основният аргумент в тези преговори – това е правото на по-силния. По тази причина в обозримото бъдеще условието за съществуване на една държава си остава овладяването на модерните технологии, осигуряващи енергията, отбраната и препитанието на народа. Държава която разчита само на вноса по тези стратегически направления, скоро престава да съществува като независима, а по-късно и като държава. Обратно – средствата вложени в тези направления се възвръщат многократно и осигуряват просперитет на нацията. През последните две десетилетия нито едно от посочените направления не остана защитено у нас от правителствата, които се надпреварваха да угодничат пред различни международни фактори /срещу подкупи и потупване по рамото/. По този начин не само не се обнови технологично производството, но буквално бяха унищожени селското стопанство, енергетиката, военното производство и почти всички отрасли на промишлеността. Сега единственото спасение е да привлечем хилядите способни българи, които избягаха от хаоса, но натрупаха опит в западните технологии, да им създадем идеални условия за да влезем в крак с модерната икономика. Япония, Корея и Тайван изпращаха след войната свои студенти и докторанти, които се връщаха обратно с цели модерни лаборатории. Това е нашият път.

8. ФИНАНСИИТЕ СА СИЛА

На американските пари пише: „Вярваме в Бог”. Но има игра на думи, при която ако се добави само една буква, този девиз се преобръща в точно обратното: „Вярваме в златото”. От половин век американците вече не дават злато срещу долари. А светът продължава да вярва на техните зелни хартийки, които се печатат в неограничени количества. Нашите „умни” управници пък дадоха на концесия златните мини на България, за да сложат в джобовете си въпросните зелени хартийки. Банките в България вече не са български. Парите, които натрупа новосъздадената продажна буржоазия чрез грабежи, подкупи и предателства се превърнаха в скъпи имоти в чужбина. Толкова са моралните и интелектуалните възможности на тези, които наследиха БКП. Финансиите са огромна сила, когато се влагат в производство, в енергийни, суровинни и човешки ресурси, в модерни технологии. Банките имат смисъл като институция благодарение на производството, на предприемачите. Предприемачите създават продукт, връщат лихвите и осигуряват печалба за фирмата, за работниците и за държавата. Едва тогава финансовите ресурси започват да работят в полза на земеделието, производството, енергетиката, а от там и за науката и образованието. Това ще ни превърне в нормална, цивилизована държава. Финансирането не е просто лихварство или раздаване на държавни пари на приятели – кредитни милионери. Финансирането е деликатен процес. Той е свързан с разузнаване, прогнозиране и най-вече с доверие и почтеност. Когато възникнат диспропорции в тази система, икономиката спира да работи. При застой производството може да се стимулира с ниски лихви и ниски данъци. При свръхпроизводство се търсят пазари навън. Глупаво е да се говори за лява и дясна политика. Това е все едно да управляваме колата само с десен или само с ляв волан. Не може да има само държавен или само частен сектор. Те се допълват и коригират взаимно. Не можем да не стимулираме предприемачите, защото те реализират икономическата политика, но не може да не се грижим и за покупателите – иначе продукцията остава неизкупена, народът вегетира, даже и не вегетира, защото не се възпроизвежда, губи работата си, здравето си, емигрира, заради мизерните условия на съществуване. Това са аксиоми на държавното и фирменото управление, които са непонятни и недостъпни за аморални политици и спекуланти. Необходима е принципно нова „политическа класа”, за която националните интереси и националният просперитет не са празни думи. Само тя може да отстрани паразитизма, безотговорността, некадърността и престъпната корупция по всички равнища на централната и местната власт.



Проф. дпн Боян ЛАЛОВ
зам.председател на ПП "Нова Сила"