В държавата на марионетките шутовете заемат централно място. И централно време в националния ефир. Става дума за „Господарите на ефира”. По-точното им наименование е „Господари на гафовете”. Покрай дребните гафове на медийни личности, тези наши комедианти натрупаха самочувствие и се захванаха да оправят държавата. И това е закономерно – в „най-тъжното място на света”, както нарекоха България някои западни журналисти, шутовете трябва да казват на краля какво става в държавата. Защото той е изпаднал в такъв медиен комфорт, в такава нирвана, че започна поразително да напомня на Мусолини ли беше, Берлускони или Бурлескони...Лошото е, че не можем да разберем кой, аджеба, управлява държавата – вицекрал, генерал губернатор, американският посланник или Ахмет Доган.
        На този трагикомичен фон, всъщност, пред очите ни се разиграва една висша трагедия, както би казал Стивън Уайнбърг. Трагедията на един хилядолетен народ с велика култура и приноси, който е подложен на истински геноцид от глутница глобализатори, неоколонизатори и техните марионетки, шутове и медиатори.
        И ето, в началото на февруари т.г. по инициатива на партия Нова Сила в Националния дворец на културата се събраха няколко хиляди души на протест под девиза: „Искаме по-добър живот!” Имаше хора от почти всички съсловия – пенсионери, безработни, студенти, интелектуалци, представители на различни етнически групи. Това множество символизираше две десетилетия страдания на измамения, ограбен и измъчен български народ.
        Най-големият гаф на „Господарите на гафовете” е, че в своето предаване те се изгавриха с тези хора и със собствения си народ.
        Гаврят се и се смеят, когато звучат думите на големия поет, публицист и патриот Цветан Начев: „...но ти умираш пред очите ми Родино, пред моите избодени очи.” Но ако се бяха вслушали по-внимателно в текста на песента, тези веселяци щяха да разпознаят себе си в следващите редове: „безименни, безродни, без съдба...”
        А когато прозвучава трогателното „с деца и старци ще стъкмя огньове...” господарите на гафовете се сепнаха: „Да се омитаме преди и нас да са ни хвърлили в огъня”. Ето това е дума на място! За да спасим България трябва всички да пречистим духа си и да хвърлим в огъня заразата на националнихилизма. И да не се връщама назад към онова време, за което Ботев писа: „И немеем и се смеем пред народни свети жертви!”...